Опака е град в Североизточна България. Намира се в Търговишка област и на близко разстояние до град Попово. Също така е административен център на едноименната община. Разположен е на около 180 – 200 м надморска височина в североизточната част на страната и заема крайната северозападна част от Област Търговище. През средата на града тече река Ряката, която е приток на река Черни Лом. Релефът по течението на реката е равнинен, а в останалата си част е силно нагънат и прорязан от множество долове. В неговите околности има няколко на брой плата, както и множество карстови пещери. Общинският релеф е планински, а само по поречието на река Черни Лом е равнинен. Именно релефът оказва влияние върху развитието и разпространението на растителния и животински свят. Покриването на по-изявените във височинно отношение релефни форми с горска растителност заедно с раздвижеността на терена придават своеобразен характер на ландшафта на североизточната и югоизточната част на общината. Климатът е умерено – континентален със средна годишна температура около 11 градуса.
Иманярството в Опака се развива силно още след Освобождението от османските поробители. Причина за това е изключителното съсредоточаване на исторически паметници на културата. Чешките братя археолози Шкорпил проявяват интерес преди Плиска да правят разкопки в града, но се отказват поради изключително неблагоприятното посрещане от местните жители. Съществува римска вила – рустика, чиито мозаечни подове са продадени на аукцион в Германия. Също така са открити средновековни прабългарски погребения на висши чиновници и укрепена крепост, почти унищожена от набезите на иманярите. На много по света, където има аукциони, се продават антики, открити в района на града. Той е селище на територията на страната от 1878 г. С държавен указ на 7 септември 1984 г. получава официален градски статут. Според преданията и легендите първоначално селището е било заселено в местността Тополица. Тя била открита и ветровита, поради което жителите му го изместват в дола. По този начин населението се отдалечава от близкия път, минаващ по долината на река Черни лом. По него се движели разбойнически банди. Новото място на селището било сенчесто, което става причина жителите му да го наричат Опакус. Това означава „сянка”.
Според друго предание селището се основава край местността Пладнището. Жителите обаче са сполетени от чумна епидемия и са принудени да го напуснат. В османски данъчен регистър от 1479 г. за пръв път се споменава името на селището – Опак. Районът на Опака през 15-ти век и на по-късен етап, когато значението на крепостта Червен намалява, принадлежи към днешен Разград. В турски регистри от 1524 и 1541 г. селото е записано като Опака – това е и днешното име на града. Преди Освобождението в селото има 100 турски и 200 български къщи. По време на Освободителната война през 1877 г. на североизток от селото се водят боеве с ограничен характер. Българското население бяга от войната към градовете Бяла и Горна Оряховица, а турското бяга към Разград и Шумен. По време на бягството много българи се давят в река Янтра. Първият свещеник в селото е Никола Рачев, а храмът е построен през 1859 г. Към храма отваря врати и килийно училище.
